Започна да ни говори. Отец Павел слушаше един по един въпросите за любовта, за молитвата, за самотата, за човешките страсти, за отношенията между родители и деца, за любовта. Често започваше отговора си с нежни думи, толкова нежни, че само един истински баща може да ги произнесе: „Слушай, любимо моя дете!“. Оттогава започна да се натрупва и друг материал с неговите думи. Материал, записан на касети, на скицирани бележки, но най-вече материал, записан в сърцата на онези, които го обикнаха. Той вече не е сред нас, но думите му облекчават раздялата! Гласът му се носи във въздуха и уверява, че любовта побеждава смъртта! Ако отворите страниците на тази книга, думите и изреченията ще срещнат директно сърцето ви. И ще видите отец Павел пред вас, жив, да ви гледа и да ви уверява, че смърт няма. Говори, Старче! Чуваме те!