Керкира винаги е предизвиквала интерес не само за красотата си, но и за стратегическото си местоположение на входа на Адриатика. Тя е познала много любители, но и много завоеватели. Според автора Жак Баенс, бивш посланик на Франция в Атина, първият известен любител на острова е самият Омир, който в произведението си я сравнява с Едем...

Първият контакт на керкирейците с народ, произхождащ от днешна Франция, норманците на Робер Гийскар, датира от 1084 година, а вторият, анжуйците, които обитавали района на Лигера, датира от 1267 до 1386 година.

Жак Баенс се фокусира върху двата следващи периода на френско присъствие на острова, използвайки богати непубликувани архивни материали: периода на демократичните французи (1797-1799) и периода на имперските французи (1807-1814).

Според автора, Наполеон Бонапарт е поставил от самото начало стратегическа цел за контрол на Керкира от французите, като е взел предвид геополитическите рискове на по-широката област.

Стремейки се да спечелят местното население, французите подчертавали на официални събития връзката на жителите на острова с древните гърци, наложили използването на гръцкия език като език за съставяне на официални документи, основали първия печатница в гръцка територия, основали първите училища, в които учениците се обучавали на гръцки език, и Ионийската академия, предшественик на Ионийската академия.

Източниците, които използва Жак Баенс, подкрепят предположението, че публични и частни архиви крият все още ценни свидетелства, които търпеливо чакат изследователите да ги открият, за да допринесат и те за обогатяването на историческото знание...