Ако твърдях, че написах тази малка книга с спокойствието, което би наложило на един знаещ човек няколко десетилетия публични интервенции, нямаше да бъда искрен.

От първото Споразумение през 2010 г., но предимно от избухването на насилието през пролетта на 2011 г., и аз загубих уверенности, които бяха част от целия ми живот, и не мога да обясня как, почти без да осъзнаем, стигнахме до ръба на бездната.

От друга страна, нещастието около нас е толкова разпространено и напрежението такова, че дори да искаш, не можеш винаги да запазиш ума си ясен за учене и трезвен анализ.

На лично ниво кризата промени начина, по който виждам себе си като юрист, който иска да сподели мнението си за обществените въпроси. Разбрах, че не е достатъчно, както преди, просто да се изказваш срещу неправдите, за да имаш спокойна съвест.

Все по-силно чувствам, че трябва да защитавам вравно "основите" на демокрацията и правовата държава.

Н.К.А.