Това изследване е основно и почти изцяло посветено на драмата. Образът на жената като театрална фигура е занимавал авторката през цялата й театрознателна кариера.
В историята на културата социалният ред е патриархален и жените от всички класи, във всички култури и във всяка епоха обикновено – с някои специални изключения – са били в по-ниска позиция. Не е изненадващо, че някаква форма на феминистки протест в театъра се среща от древността, например в "Медея" на Еврипид. Следователно, феминистката и полова перспектива в съвременната епоха е неизбежна.
В известен смисъл тя е неизбежна и в новогръцкия театър, като се има предвид, че той също започва с женско име и женска бунт: "Ерофили" на Георгиос (или Джорджи) Хортаци. Ако Хортаци е бащата или праотецът на новогръцкия театър, както обикновено го наричат, то "Ерофили" е неговата майка.
Историята на театралните жени съдържа много примери за женско подчинение, както и бунт. Често е основен акцент и по-често второстепенен. Ясно е, че тук са избрани предимно произведения от първата категория. Авторите им са в по-голямата си част мъже, с изключение на последните десетилетия на съвременната епоха, когато посланието съдържа в най-добрия случай мерена прогресивност.
В много случаи обаче образът говори сам за себе си, донякъде независимо от автора. Тези изображения авторката се опитва да представи и анализира през и в хода на историята на новогръцкия театър, както в исторически, така и в съвременен план.
