Италия, по това време все още нереализирана като единна държава, предложи своята подкрепа не само за общите независими амбиции на много хора, които бяха привикани от отсрещната страна на Адриатическо море, но и действайки на територията на отделните държави, от които се състоеше, на множество фронтове.

На тези, които по призвание или принудени от изгнание се озоваха в Гърция, се присъединиха мнозина, които от полуострова предоставиха политическа, логистична и културна подкрепа, благодарение на многовековната размяна, която отдавна беше в ход с гръците, посещаващи нашите градове, нашите университети, нашите общества, подхранвайки икономическа и културна размяна, която беше, в случая, плодовита основа за сътрудничество и солидарност.

Есетовете, които тук се представят, разглеждат теми, факти и персонажи, които ни се сториха значими с намерението да накарат поне да прозре колко широко е било ангажираността на италианците. Умишлено не се задържахме върху военните въпроси, тъй като те често представляват само финалния акт на политически и интелектуални пътеки, но сътрудниците поставиха акцент върху многобройните форми и посоки, в които се е развивал подкрепата.

Ето защо, към най-скромните, но не по-малко важни сътрудничества, предложени от многото – по-малко или повече неизвестни – в пристанищата и градовете, се добавят творбите на персонажи като например Винченцо Галима и Алерино Палма от Чеснола, които бяха не само отличени, но и заеха престижни позиции в новосъздаденото гръцко царство, или като Джузепе Чиапе, който от Идра дълго време подхранваше информацията, или дори Джовани Ромей, предшественик-шпион, който от османските редици информираше Комитета на Закинтос.

Не по-малко важни бяха Порро Ламбертенги и Джачинто Прована ди Колегно, които не само поддържаха живо филелинското чувство в родината, но се отправиха към Гърция, за да отразят фактите. Или безбройните лекари, които предоставиха своята работа.