„Размагията на света“ е едно от онези редки произведения, които бързо утвърдиха статуса си на съвременни класики. От първото си издание през 1985 г., тя беше възприета като „политическа история на религията“ и тази книга запълни голяма празнота след пионерските усилия на Дюркхайм, Макс Вебер и Рудолф Ото.

„Религиозното“ е оформяло във всички общества, включително и нашето, динамично, но и по-дълбоко, отколкото изглежда, колективната реалност и особено политическите формирования (формите на „политическото“). Гоше с „Размагията“ предлага преосмисляне на перспективата: Искахме да разгледаме историята на религиите като развитие; обаче чистата религия се намира в самите й начала.

Това, което наричаме „големи религии“, в действителност съответства на поредица от етапи на оспорване на религиозното по време на его чистота. От тази гледна точка трябва да оценим революционната диференциация, разграничителната разлика на християнството и основополагаещата му роля в западното развитие.

Марсел Гоше характеризира развитието на съвременните общества, от разцвета на техниките до утвърдяването на демократичните процеси, като движение към общество извън религията. Днешният свят не може да бъде обяснен освен чрез излизането и преобръщането на старата религиозна икономика. Неговата особеност не е друга, освен „размагията на света“.