Какво правим, когато правим психоанализа? Какъв е нейният ход? Какви са ограниченията й? Как се предава и как е възможно формирането на психоаналитиците? Разбира се, това са въпроси, които пронизват цялото фройдистко творчество. Въпреки това, в текстовете на настоящия том въпросите са поставени по най-простия начин.

Има повече от един начин да се прочетат тези текстове. Най-простият би бил да се прочетат като откъси от наръчник, където се представят някои указания за конкретни процедури. Въпреки това, в началото на първия от тях (За въвеждането на терапията) Фройд предупреждава, че важното в случая е фактът, че тези правила, указания, технически наблюдения, които са представени, опипват текстурата на несъзнаваното, позволяват неговото изплуване и означават проявленията му в течение на лечението.

Във втория текст (Спомняне, повторение, обработка) Фройд хвърля повече светлина върху самия процес на психоаналитичната терапия и нейните цели. В сравнение с времето, в което са писани конкретните текстове, психоаналитичните неща са се развили много. Въпреки това, както забелязва по характерен начин и Лакан петдесет години по-късно, като читател на Фройд, „няма нищо по-здравословно, по-освобождаващо от директното четене на тези писания” (Семинар, 13 януари 1954).

Всъщност, четейки тези технически текстове на Фройд, изпитваме чувство на освобождаване. За първи път ни се предлагат по ясен начин не само практически правила с полезен характер, но и примери от фройдистката клиника.