През януари 1866 важно събитие разтърси живота на жителите на Санторини, както и на целия южен Егей и Крит, като привлече световното научно, а също и политическо внимание. В голямото затворено пристанище между Тира и Тирасия се проявиха поредица от взривове и потъване, предвестник на експлозивни явления, които щяха да продължат от януари 1866 до октомври 1870.

В този контекст бе открито праисторическо строителство в Тирасия по време на работи по добив на тирайска земя с цел портовите строежи в Суец. Това строителство беше първото от този род в Гърция, много преди Троя, Кносос или Микена. Този взрив представляваше важен момент в изучаването на вулканите, тъй като в момента на експлозията новите науки (геология, биология, палеонтология) показваха значителен напредък.

Същото се отнася и за съответните теоретични обработки и исторически композиции чрез новите науки, като социология и антропология. Въпреки това, това не се случи за праисторическото строителство, което беше разкрито едновременно, но бързо потъна в забрава.

Що се отнася до археологията, втората половина на 19-ти век също е период на развитие и създаване на археологическа област с фокус върху класическа Гърция и Рим, докато първите праисторически археолози методически следват геонауките, главно по отношение на палеолитните изследвания във Франция и Испания.

Настоящият том подчертава многобройните и неочаквани аспекти на взаимодействието между политическите събития и научните развития, които доведоха до новите данни в залива на Тира и бавната признателност за една "Гърция", която съществуваше "преди Мита и преди Историята"...