Разбира се, „ако“-тата на историята, „what-ifs“, са само част от загадките, с които трябва да се справим. Войната поставя основополагащи въпроси, които засягат както самата човешка природа, така и същността на обществото. Дали войната изважда наяве зверската страна на човешката природа, или може би най-добрите ѝ черти? Както при много други въпроси, свързани с войната, възможните отговори варират. Дали войната е неразделна част от човешките общества, неразривно свързана с човека (нещо като т.нар. първороден грях), чиито корени се губят в дълбините на времето, когато за първи път нашите предци се организираха в общности? Дали съдбата ни е неизменно белязана от знака на Каин? Предопределени ли сме да се унищожаваме взаимно? Може би тази гледна точка представлява опасно самоизпълняващо се пророчество? Социалните промени водят ли до нови форми на война или, обратно, войната решително влияе върху социалните промени? Може би, вместо да се опитваме да разберем дали „пилето е направило яйцето или яйцето е направило пилето“, можем да се съгласим, че войната и обществото са неразривно свързани с една опасна, но и потенциално продуктивна връзка? Може ли войната, разрушителната, суровата, която струва толкова скъпо както на човешки, така и на материални ресурси, да има и положителни резултати? Всички тези въпроси имат особена тежест, на които ще се опитам да отговоря, като подхвана темата „война“ – както, впрочем, ще се опитат и други, които ще дойдат след мен.