Закон 3089/2002 беше истински прорив в областта на семейното право. Съвременен закон, който преопредели понятието за семейство и съдържанието на роднинските връзки и включи постиженията на биотехнологията и помагащото размножаване в правната сфера. За първи път се засягат въпроси като външноматочно и посмъртно оплождане или сурогатно майчинство. За първи път се регулират въпроси, свързани с възрастта на лицата, които желаят да използват помагащи методи за размножаване, с избора на пола на роденото дете, с провеждането на научни изследвания върху излишъци от репродуктивен материал, с репродуктивното и терапевтичното клониране.
Този закон беше приет в нашата страна с някакво забавяне, тъй като други европейски държави вече бяха разработили съответното законодателство още от 1980-те години. Въпреки това, това забавяне даде възможност на гръцкия законодател да оцени различните европейски законодателства и да избере между вече установените правни системи. Така, използвайки член 5, параграф 1 от Конституцията като отправна точка и определяйки окончателните си избори въз основа на ангажиментите, произтичащи от Конвенцията на Овиедо, той прие либерално и в много отношения радикално законодателство. В този контекст той продължи, като претегля, от една страна, интереса на роденото дете и проблемите, които стриктно забранителното законодателство би създало за него, и от друга страна, границите на толерантността на съвременното гръцко общество.