Историята на света и човешката еволюция се характеризират с два елемента: словото, в различните му форми, писмено и устно, което е уникална характеристика на човешкия вид и комуникацията между хората, която произтича от употребата му и свързва членовете на вида homo sapiens помежду им и представлява основния фон на макро- и микро-социалната организация.
Словото и комуникацията изискват съ-трудничество на движенията, които разширяват значението и "оцветяват" социално концепциите, акцентират или потискат, разкриват или прикриват значения или дават окончателен избор измежду повече от едно значение, съдържащо се в изречения или разкази. Съседите ни италианци са известни с особено значение, което придават и подчертават сътрудничеството на словото и движенията в речта. Затова е известен анекдотът за италианеца, който след злополука заплашваше с ампутация и на двете ръце. В притеснението си, казал: "А как ще говоря после?".
Въпреки това, 30-годишният ми опит в психиатрията и наблюдаването на голям брой специализанти психиатри ми предизвикаха голямо безпокойство, като установих малкото значение, което средният психиатър придава на нарушенията на словото и психомоторната функция. Това е разбираемо, тъй като съвременните диагностични системи придават малко значение на дисфункцията на словото и двигателното поведение, поради факта, че те не представляват основните диагностични симптоми, които разделят психичните разстройства помежду им. Това се случва по простия факт, че се срещат при всички психични разстройства, в резултат на което комуникацията на лицето с психично разстройство с неговата среда е нарушена.
Необходимата дискриминация на психичните разстройства става мания и лечението е насочено към премахване на "болестта", вместо към възстановяване или подобряване на комуникацията, която винаги е нарушена.
Книгата на Вайо Перитогиани и Виктория Закопулу идва да подчертае нуждата от фокусиране върху нарушенията на словото и нарушената комуникация. Тя предоставя основните елементи за разбиране на тези проблеми от гледна точка на мозъчната функция, но също така помага с аналитични описания и примери за разпознаване на тези нарушения, за да помогне на специалиста по психично здраве в тяхната регистрация. От тази гледна точка тя ще представлява основно помагало в професиите на психичното здраве.
Богатата библиография, която я придружава, предоставя възможността на заинтересованите да изучат в дълбочина тези проблеми. С радост я приветствам в българската литература за психично здраве.
