Книгата разглежда вероятно най-важния въпрос в научното и философското търсене на човека, а именно каква е връзката между материята на мозъка и духа и съзнанието. С неумолимия напредък на невронауките, все повече хора си задават въпроси като: какво се случва с материалния ни мозък, когато правим мисъл или усещаме емоция? Как ражда съзнателният опит от физическите процеси, които протичат в мозъка, малко количество желеподобен материал в черепа ни?

Срещайки очевидна трудност в отговора на тези основополагаещи въпроси, много хора са се запитали какъв подход предлагат философите и какъв учените. Философите са били ангажирани с две абсолютно противоположни теории относно природата на съзнанието: идеалистичната теория и материалистичната теория. Първата разглежда съзнанието като качество, вродено у човека, което обаче има измерения извън материалната реалност. Идеалистичният подход прави ясна разлика между физическата-материална реалност и нематериалната-душевна реалност, тоест между мозъчната материя и духа-душата.

Обратно, материалистичната теория разглежда съзнанието като резултат и продукт на обективната обработка на данните от околната среда от материята на мозъка. В наше време все повече учени смятат, че съзнанието е физическо-биологично явление, което ще разберем достатъчно добре само когато разберем как функционира човешкият мозък. Според научния подход, съзнанието е функция на материята, когато тя е еволюирала до изключително високо ниво на организация, а размишлението е израз на биохимични процеси, които протичат в мозъка ни, т.е. съзнанието е продукт на материята.

(. . .) [Извадка от текста на предговора]