От младостта си, един вихър от удоволствие, желание и борба, видях смъртта да се отлага; и часове сядах до езерото, и казвах колко хубаво би било да угаснат в водата тъгите и надеждите. И все пак!

Когато дойде време и черната болест ме обзема, оплаках тези младежки години, тези дни - цветя, толкова преждевременно откъснати; и късно през нощта, на леглото се надигах и запалвах лампата и съчинявах нещо от мъгливия си плач за духа, който изчезва в безмълвната тъма - една траурна песен за невъзможния си аз.