През септември 1982 г., в разгара на гражданската война в Ливан, световната общественост с отвращение научава за кланetията, извършени от християнските фалангисти в Шабра и Шатила, палестинските лагери в Бейрут, със стиснатите зъби на израелските сили.

Жан Жене, който по онова време се намира в ливанската столица, успява да посети лагерите за няколко часа на следващия ден след клането и, потресен, пише в спешност един от най-важните си текстове. Четирите часа в Шатила е своеобразен репортаж, който съчетава журналистическото свидетелство с личните спомени на автора от палестинските лагери в Йордания; описание на земно ада с носталгия по изгубен рай; политически документ с политическо манифест.

Тук, освежаващият контакт с бореща се младеж среща задушаващата миризма на ненадминати трупове. Така, противопоставянето на пейзаж на светлина с пейзаж на пепел придава по-дълбочина и драматизъм на йорданското идилийно произведение и характер на крайност на спомена за кратката визита на автора на мястото на клането.

Четирите часа в Шатила са първият важен текст на Жене след 30 години писателско отсъствие. Тук, той е придружен от голямо интервю, което авторът е дал на австрийското радио, в което се обсъждат много точки от текста, които биха останали незабелязани, докато читателят има възможност да противопостави писмената стилистика на автора с устната му реч.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]