Най-малко от смъртта на Андреас Г. Папандреу през 1996 година насам, всички гръцки правителства ръководят една драматична историческа тенденция на упадък и потъване на обществото и националната икономика на страната: фиктивен икономически растеж, основан на патологични финансови и потребителски модели и услуги, лошо управление и огромен публичен и частен дълг, меморандуми на подчинение и раболепие, огромна демографска криза и миграционни изтичания на най-малко 500.000 млади хора.

В същото време, наблюдава се постоянна и структурирана отклончивост на политическите елити на страната спрямо всички исторически-стратегически искания на Турция относно Кипърската република, Егейско море и Тракия. Това изследване обяснява исторически защо се случва това, показва с факти заслепяващия ръст на турската икономика спрямо тази на Гърция и определя Турция като регионална империалистическа сила (sub-imperialism), тъй като изнася както огромен капитал, така и мощ.

В същото време, чрез един фантастичен диалог, който развива между Ахмет Давутоглу и Панайотис Кондилис, отговаря на ключовите въпроси за това какво трябва да направи Гърция, за да насрочи друг развоен социално-икономически модел, както и надеждна защита срещу турската агресивност в Егейско море, Тракия и Кипър.