Чудото на гръцката философия е оставило своите отпечатъци, или по-скоро своите следи в непрекъснатото присъствие на файдона, толкова в Теологията, колкото и в Митологията и в Философията и в Изкуството.

Файдона преминава през всички разширения на земята и небето, комуникирайки с всички същества на творението в божествения гръцки език. Сега мисля, че достигнахме до критичната точка да срещнем файдона на нашата душа.

Има ли някой философ, който да е дал първостепенно значение на движението на файдона, така че да се открие развиващият се курс на душата? Нека изследваме следите от неговото преминаване, за да открием тези следи, които ще ни отведат до срещата ни с него.

Файдона има много и разнообразни проявления в нашето древно писание, така че да ни позволи да схванем неуловимата, невидима същност на неговата душа. Първите учители са Орфическите химни, Илиадата на Омир, Златните епоси на Питагорейците, Парменид и накрая Платон с неговите неоплатоници.