В края на 19-ти и началото на 20-ти век, австрийският психоаналитик и психиатър Сигмунд Фройд, с изследванията си, постави основите на психоанализата като терапевтична методология и революционизира начина, по който съвременният човек възприема понятия като съзнание и сексуалност.

В труда Цивилизацията като източник на нещастие (Das Unbehagen in der Kultur), написан през 1929 г., Фройд разглежда основните конфликти между цивилизацията и индивида, като признава основния проблем във противопоставянето между търсенето на индивидуална свобода и изискването на цивилизацията за конформизъм и задушаване на инстинктите.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]