В края на 19-ти и началото на 20-ти век, австриецът Зигмунд Фройд, физиолог и психиатър, поставя с изследванията си основите на психоанализата като терапевтичен метод и революционизира начина, по който съвременният човек възприема понятия като съзнание и сексуалност.

В труда Отвъд принципа на удоволствието (Jenseits des Lustprinzips), написан през 1920 г., Фройд комбинира психоанализата с философията и еволюционната биология, признавайки като генетична характеристика на импулсите тенденцията да възстановят предшестващо състояние на индивида, което не е нищо друго освен смъртта.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]