За първи път, трябва да изследваме не само култура, която е изчезнала, но и бъдещата упадък на самото ни общество. От историческото изследване преминахме към прогнозиране. Пред лицето на текущия колапс, не е възможно да направим крачка назад, в контекста на всякакъв колапс, който е настъпил в миналото.

Колапсът може да бъде записан в нишката на историческото време, което помага за неговото тълкуване. Това е невъзможно в случая с текущия колапс, който ни задължава да правим предположения относно бъдещето. Докато се приближава, не можем да разчитаме на нищо друго освен на нашата интуиция и на предвестници - със сигурност винаги по-видими - на обща дисфункция.