Пътуването на пет жени и едно бебе - баба, майка, три малки момичета и едно некръстено момче - от Айвалък до Митилини през 1922 г., базирано на реални свидетелства. Седемте мъже от семейството останаха назад и не оставиха следа, сякаш земята ги погълна. Това пътуване прилича на матрьошки, руските гнездови кукли, всяка от които крие много по-малки, защото колкото повече отваряте гнездата на историята, толкова повече откривате, че има много скрити проходи. Главният разказвач е най-голямото от трите момичета, Елени, деветгодишна в тази съдбоносна година. Материалите на този разказ за Мала Азия се състоят от фикция, свидетелства на жители на Айвалък, записани в книги и пресата през десетилетията - един от тези жители на Айвалък е Елиас Венезис, чието литературно творчество хвърля светлина върху много аспекти на историята - исторически събития, спомени от семействата на бабите и дядовците на автора и винаги присъстващата устна традиция в живота ѝ. "Знаеш ли, дори скърбите намаляват и изчезват. В началото те изглеждат като огромни вълни от викове, които се приближават, идват и ни оглушават, завладяват целия ни живот, а след това бавно се отдръпват, докато, когато дойде пълнотата на времето, те потъват отвъд хоризонта и вече не ни безпокоят."