'Има хора, на които приключенията идват естествено', каза Ан смирено. 'Или ги имаш, или не.'

Преди пет години Ан пристигна в Авонли като худа сирачка, без приятел на света; сега би било невъзможно да си представим Зелените покриви без нея. Високият дух и топлото сърце на Ан спечелиха семейство и приятели, които я обичат. Но когато тя започва работа като учителка в старото си училище, истинският изпит за нейния характер започва: на 'половин шестнадесет', тя не е много по-голяма от учениците си и трябва да докаже много. Как може да вдъхнови любов към ученето в младите умове - особено когато някои от учениците й са дори по-непослушни, отколкото тя някога е била?