Статиите в тома са продукт на работата на екип, който функционира колективно под формата на лаборатория и цели развитието на „Критичната интердисциплинарност“ с издания на годишна база.
Целта на екипа е да допринесе за провеждането на критичен диалог между различните области на знанието, който да доведе не само до обмен на идеи и методи, но и до преосмисляне на науките и отношенията помежду им в нова организационна и наблюдателна рамка, в която централният фокус да бъде човекът.
Тази усилие не е нещо утопично, а спешна необходимост от съвременните условия. В епоха, която от много хора се счита, че е на границите на постмодернизма и където усещането, че преминаваме през обща културна криза, е вече общоприето, наложително е да преосмислим диалектиката между знанието и обществото; и да подсилим реорганизацията на науките в посока на социалната рефлексия.
Освен това е известно, че, въпреки обявите за чистота и обективност на научното знание, то вече е подложено на сериозен политически натиск, за да служи на цели за сметка на човека: химически и биологични оръжия, технологии за контрол над личния живот и др.
Една интердисциплинарна перспектива, която ще разглежда обективния свят в диалектическа зависимост с субекта на знанието, човека, не може да не включва критичната саморефлексия. В същото време, тя е задължена да се приближи до гледната точка на Другия и да надмине границите на нашата култура, за да придобие възможността за намеса в културните ни категории, с перспектива за еманципация на човека.
Според горепосочената рамка, в която се предвижда усилието на критичната интердисциплинарност, възниква необходимостта от приоритета към проблема с методологията. Статиите от първата част на тома и проучването на полето на културните съпротиви от втората част се стремят да се приближат до решаването на този проблем.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
