„Накрая ли ще се отпуснеш? Почти свърших.“ С решителни движения Али се наведе в тъмнината, за да нарисува последната буква, И, докато Марк коленичи до нея, държейки фенера. Гласовете им ехтяха в празния коридор. Лъчът светлина, който осветяваше творението ѝ, трепереше от смеха му. Изведнъж, трясък ги накара и двамата да подскочат. Лампите примигнаха над главите им и след това целият коридор се озари. Двама униформени стояха до вратата. Али тихо постави кенчето с боя на пода, все още държейки четката, и така буквата се удължи странно по вратата на директора, чак до мръсния линолеум на пода. „Бягай!“ И докато изричаше тази дума, Али вече тичаше – скърцането от гумените подметки на спортните ѝ обувки ехтяше приглушено в празното училище в Брикстън Хил. Не погледна назад, за да види дали Марк я следва.
Не знаеше къде са другите, но ако Хари пак беше в беда, баща му щеше да го убие. Завивайки бързо на ъгъла, установи, че коридорът тук е потънал в тъмнина. В края му видя зелената светлина на знака ИЗХОД ЗА СПАСЕНИЕ. Адреналинът я заля, докато започна да тича към свободата. Щеше да успее. Щеше да се измъкне чиста. С пълна сила се хвърли към двойната врата, която трябваше да я освободи. Вратата дори не помръдна. Не искайки да повярва, Али бутна отново. Но вратата беше заключена. Проклетия. Ако не бях тук за вандализъм, помисли си тя, щях веднага да се обадя на местния вестник.