Научната революция на ислямския свят е една от най-плодотворните периоди в историята на науката. Тя продължава от 700 до 1400 година и се оказва решаваща за човечеството.

От Индонезия до Иберийския полуостров, арабоговорящите интелектуалци в ислямските империи през ранното Средновековие „преприемат“ гръцкото класическо образование, произвеждат знания - които по-късно се разпространяват в европейските университети през 1600 година - и увеличават общия научен запас на нашата цивилизация.

Приносът на ранния Ислам в науките е отворен за интерпретации, но когато става въпрос за математика, ислямските научни открития не подлежат на съмнение: през 9-ти век, „героят“ на арабската математика, Абу ал-Хуарици, завещава на човечеството алгебра и съвременната форма на числата.

Египтянинът Хасан ибн ал-Хайтам основава интегралното смятане. През 1090 година, изключително интелигентният арабски математик и поет Омар Хаям измисля сложни уравнения от втори степен и открива пътя на Карл Фридрих Гаус (през 19-ти век) за откритие на нова геометрия за извити и многоизмерни пространства.

Какво стана със златното ислямско минало на науката? Защо само двама учени от многобройните мюсюлмански страни са били удостоени с Нобелова награда? Каква е причината за ниското ниво на развитие на изследванията и технологиите в страните на Исляма (с - недемократично - светско управление) до неотдавна?

Какво означава фактът, че днес много държави с мюсюлманско население (Турция, Пакистан, Иран, Катар и др.) удвояват бюджета за разходите за образование, наука, изследвания и технологии?

[Извадка от текста на задната корица на изданието]