Беше неизбежно, че личният архив на Илиас Петрополус от Солун и неговата страст да се занимава с онова, което националната историография отхвърляше в продължение на десетилетия, ще го накара да се занимае с евреите на Солун. Но това, което го „подтикна“ да се захване с болезнените спомени, беше възраждането на антисемитизма в Гърция след Метаполетиса.

Това е историческият контекст на писанията на Петрополус, представени в тази книга. Статиите му представляват викове на искрена тревога от един активен — може би единственият по това време — автор, който протестира срещу доброволното забвение и държавните използвания и злоупотреби с Историята, разкривайки през текстовете си аспекти на потиснатото еврейско минало и ежедневието на многото нации в Солун.

Няма никакво значение, че Петрополус пише и като свидетел на събитията, като неевреин, говорейки от позицията на принадлежността си към мнозинството. В този смисъл, Петрополус предлага на своите читатели начин да прочетат Историята и да се позиционират, индивидуално и колективно, в историческия поток.