Чувството за красота и култивирането на изкуствата са били основополагаещи вечни нужди на живота за човека. Двутомното произведение „Византийско изкуство“ има за цел да предложи сбито, но задълбочено представа за изкуството в Византийската империя чрез различните му форми и във всички велики периоди.

Този втори том включва изкуството на поствизантийския период (15-ти - 19-ти век), докато първият том обхваща изкуството на Византийската империя (330-1453). Истинското намерение на автора е да разберем как започнала тази чудесна византийска изкуство, как се е справило с новите предизвикателства, как е постигнало утвърждаването и блясъка си.

Така, чрез задълбочената перспектива и анализ на Христос Сп. Солдат, установяваме, че византийското изкуство покривало целия културен живот на империята, било е най-високият представител на държавата в нейната външна политика, отразявало е величието и блясъка вътре и извън границите на държавата, получавайки най-голямата слава на империята, докато тя била жива, а и след това, през века, до днешния ден.

Византийското изкуство е било най-представително, най-известно, най-дълговечно и най-вечно постижение на Византийската империя. То е било едновременно гръцко и християнско произведение, което се е развивало и разраснало в вечноподвижната светлина на гръцката Византийска империя, чрез постоянната отработена художествена способност на гърците от зората на историческия ход на света.

Византийското изкуство беше и остава чисто „безцарската“ слава на Византиум.