Третият том на забележителното произведение на Вилхелм Райх с общо заглавие „Откритие на оргоната“ никога не е издаван в България в пълната си форма. На страниците му Райх въвежда и описва оргоновия функционализъм, тоест една особена методология на мислене, по-подходяща за подход към основните процеси в природата от съществуващите.

В първата част, под заглавие: „Ефирът, Богът и Дяволът“, Райх се отнася до централните философски системи, които преди време са доминирали, анализира влиянието им върху човека и социалната му среда и ги противопоставя на функционалния начин на мислене, който използва науката за оргоната, оргономията. Признава се функцията на понятията „Бог“, „Ефир“ и „Дявол“ във връзка с възприятието за природата, и ясно се вижда колко далеч е човекът от естествения живот и колко нещастен е.

Във втората част, която както и третата е публикувана само под формата на серия статии, с примери от неживата и от живата природа, се описват принципите и методологията на оргоновия функционализъм и как той се прилага практически, а не като абстрактна философска схема. Обяснява се как стигаме до аргументирани заключения от привидно противоположни явления, като психичните и физичните процеси. Тук се крие гениалността на мисловния процес, тъй като той успява да съчетае неживи и живи процеси под единни функционални закони.

В третата част ни представя плодовете на своята мисъл, „оргонометричните уравнения“, които ни помагат да организираме функционално физическите явления — както живите, така и неживите — и да проследим начина, по който те се взаимосвързват и развиват, било по конкретното, било по общото, използвайки прости абстрактни представяния, които макар и да напомнят на математика, следват изключително функционални правила.