Четенето на поезия е динамично и развиващо се изживяване, което изисква практика, упоритост и постоянно синхронизиране с добре скритото в нас, което ежедневието бърза да потопи в забвение.

Поетичният език винаги е чист, той е мистерия, любов, революция, не е просто форма на изкуство, а е идентичен с творчеството, най-категоричният момент на човешкото изразяване.

Когато чета стихотворение, чувствам, че става въпрос за знаковост, която чака изпълнението си от читателя, че участвам в ритуал. Поетът се обръща към нас и ни моли да направим нещо, за да предпазим мистерията на нашето съществуване и на света от износването, което носи нормалността, призовава ни към плодотворна мъка за безкористна оценка на живота, за достойнство и съпротива срещу шумотевицата на безметрието и забвението на времената.

Споделям с вас, че красотата може и създава силни връзки между различни изкуства. Изкуството е вечно висящо, поетичният език има неограничена наличност и е изящно изкуство в грижа за живота и източник на музикално вдъхновение.

Марта Мена́хем