Често, внезапно, неочаквано небето затъмнява, не само през зимата, вали дъжд, вали сняг, гръми и обикновено лошото време не е приятно. Но за природата водата от дъжда и снегът са необходими както за полетата и посевите, така и за дърветата в планините, за извори, реки, езера, морета и за общото равновесие на природата.

След бурята, когато изгрее слънцето, атмосферата става по-чиста. Така и тъгите на живота идват и отминават. Пожелаваме си и се надяваме да отминават. Те имат, крият някакъв смисъл и значение. Могат да бъдат използвани и да станат възможности за самоосъзнаване и духовно узряване.

Да станат станции на по-дълбоко изучаване на себе си първо и на нашето отношение към нашите събратя. Чрез тъгите, тревогите, горчилките, страданията, мъките, болките, проблемите да открием неизвестни сили в нас, дарените от Бога таланти, границите и устойчивостта си.

Нещо, което умишлено или неумислено не сме правили в други моменти на комфорт, благоденствие, щастие и блаженство. Победени, слаби, унижени, нека се отправим към винаги отворената врата на свещената и чудотворна молитва. Нека отворим болезненото си сърце без резерви.

Богът на любовта съществува, за да ни слуша винаги. Едно единствено е достатъчно; думите да са смирени, дори и да са неумели. Ако в болката си не можем да намерим подходящи думи, може да ни помогне тази книга.

[Извадка от текста на предговора]