Когато решите да се заемете сериозно с поетичното творчество на Райнер Мария Рилке - поне с това, което е известно от преводи на гръцки преводачи - и започнете да събирате материала, който ще ви е необходим, за да се придвижите по-нататък от предаденото, не подозирате за болезненото обхождане, към което ще ви отведе този лиричен поток на немскоезичната литература на 20-ти век.

Ако застанете в захлас на бледносветещото височина на експресионистичното му вдъхновение, където шумоли вятъра на неспокойния и непрекъснато неудовлетворен дух, усещате да ви овладява онзи свещен страх, който винаги предизвиква мистичният въздушен полет на неуморимото лирично страстно желание на един възвишен поет.

На един вдъхновен, който усеща шумоленето на божеството, без обаче да може напълно да го завладее, за да се успокои в кадифено докосване на неговото присъствие.