Социалната педагогика от своето начало –преди почти два века и през цялото време на своето развитие– се основава на убеждението, че социалните условия чрез образованието могат да бъдат решаващо повлияни и значително подобрени.
Всъщност, като проблемно ориентирана наука, тя започва с усилията да се справи с различни социални проблеми по педагогически начини, които се увеличаваха в периоди на криза. В съвременната епоха на сложността, на постоянни и непредсказуеми промени, на несигурност, неяснота, объркване и нарастваща несигурност, създавани от една криза след друга в световния контекст – криза, която не е само здравна, икономическа, психологическа или политическа, но също така идеологическа, духовна, морална и ценностна – социалната педагогика е призована да отговори на своята роля.
Тази роля е, в крайна сметка, изведена на преден план по целия свят и в много различни области на социалната "образователна" реалност, в рамките на която съществува възможност за ефективна намеса и съществена превенция. Сложността и непредсказуемостта на социално-педагогическите въпроси предполагат холистичен, системен подход.
С цел да се постигне това, от страна на социалната педагогика става необходимо постоянното сътрудничество между теория и практика, което се трансформира в функционално съществуване и единство, като използва и усилва динамичната взаимодействие на социалната страна на педагогиката с педагогическата страна на социалния живот.
Със своя научен инструментариум, социалната педагогика е допринесла и продължава да допринася за ефективното справяне с множество социално-педагогически проблеми и накрая за реформата на образователните и социални системи по света.
Тази книга се стреми да изведе:
- в първата част, отпечатъка на социалната педагогика на международната сцена, чрез характерни случаи и с фокус върху историческите й корени, а също и на мислители, които са основали и повлияли решаващо на формирането на науката на различни места по света.
- във втората част, взаимовръзките на теоретичните, епистемологичните, методологичните и практически измерения на социалната педагогика, които се появяват и чрез примери на изследователски стратегии и социално-педагогически програми, които точно отразяват възможностите и перспективите на съвременната социална педагогика.
