Както Бог стана човек и Неговата святост обитаваше в плът между нас, живеейки, действайки и спасявайки, по същия начин и Църквата, чрез тайнството на въплъщението, участва в вечността, в святостта на Бога и същевременно в спасението на света.

Святостта на Църквата трябва да намери своето място в света чрез акт на жертвена любов, чрез активна и жива присъствие. Но по същество е святостта, присъствието на Бога, което трябва да се прояви чрез нас в света - това е нашето призвание, това е самата ни същност.

Нека първо научим да слушаме внимателно, да виждаме и да разбираме Бога, света и нашия ближен. А след това, нека действаме не само в съответствие с човешката мъдрост, а, преди всичко, на основата на божествената мъдрост, както ни е разкрито в Библията, живота и тайнствата на Църквата, тъй като, както е подчертавано с особена сила през първите християнски векове, те съставляват нашия вход в познанието на Бога и в действието в Неговото име.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]