Аристотел е написал три етични трудове: Етика на Никомах, Етика на Евдимен и Голямата етика. Първата се счита за по-богата, по-систематизирана и по-дълбочинна.

Разбирането на етиката на Аристотел предполага свързването ѝ с политиката му, която е своеобразна част от нея. Етиката има за обект доброто на индивида, докато политиката се занимава с доброто на града-държава, т.е. на социалната общност, която се счита за по-значима, по-съвършена и по-добра.

Етиката и политиката представляват за Аристотел двойка, в рамките на която етиката е ядро на политиката. Общият знаменател на етиката и политиката е човекът: човекът като носител на добродетели и човекът като гражданин.

За Аристотел етиката и политиката са две автономни области на практическата философия с отделна концептуална идентичност и специфично съдържание, които разбира се не само могат, но и трябва да съществуват в хармонична единство, което може да бъде наречено политика в по-широкия смисъл на термина.

Това, което легитимира Аристотел да нарича политиката практическата философия в цялост, е фактът, че той вижда човека, носителя на етични действия, като гражданин, като член на политическото общество. Единството на етиката и политиката произтича от общата им цел, която накрая винаги е благоденствието, основният елемент както на етиката, така и на политиката.