Възможно ли е да съществуват родители, които само се ядосват на децата си? Може ли прекалена любов към дете да бъде всъщност проекция на нашите недостатъци? Може ли една майка да не чувства любов към дъщеря си? Или още по-лошо, да чувства омраза?

Може би в крайна сметка отглеждаме децата си по същия начин, по който родителите ни са ни отглеждали, дори и да заявяваме, че не сме съгласни с този начин? Защо не можем да се освободим от "възлите", в които ни е увила нашите родители?

Злоупотребяваме с децата си, защото крием в себе си едно злоупотребявано дете, искаме нашият син и дъщеря да бъдат на всяка цена отличници и най-добри в училище, защото в този натиск ни бяха осъдили и нашите родители.

Сме авторитарни, защото в основата си крием много несигурен характер, който в миналото е търпял авторитарни поведения от родителите си...

[Извадка от текста на задната корица на изданието]