„Как е възможно да се ядосваш на едно толкова малко, невинно и сладко създание?“... Това си казвах всеки път, когато чувах някоя майка да вика на децата си... „Защо трябва да правиш номера, за да ядат, да спят или да пият млякото си?“... Моите деца няма да са такива...

Това бяха мислите ми, преди да имам свои деца... И все пак, и аз изпитвам гняв, особено когато не ме слушат и правят каквото си искат. И понеже изобщо не ми харесва това чувство, прочетох тази конкретна книга.

В страниците ѝ намерих сто съвета, сто ефективни трика, които правят съжителството с малки деца хармонично и спокойно.

Въпреки че нямам много време за четене, я намерих лесна за четене, тъй като я приключих за три вечери!

Почувствах най-вече, че е полезна за родители с бебета и малки деца... Следователно, вече не ми подхожда, тъй като момченцата ми вече са на пет години. Повечето трудни ситуации, които описва, вече съм ги преживяла по правилен или грешен начин.

Въпреки това, почувствах, че ме утешава и ме прегръща една майка, която вече е отгледала децата си и знае точно какво трябва да ми каже...

Със сигурност, това е полезна книга за бъдеща майка или някоя, която има много малки деца...

Това, което не ми харесва в заглавието, е глаголът „подчинявам се“. Като майка искам да отгледам силни и независими деца, които да имат собствено мнение и да вземат сами решенията си. Искам да ги напътствам до определена възраст и просто да слушат и следват, но не и да се подчиняват.

И тук пак не подхожда на моя случай... Моите деца имат собствено мнение по много въпроси и вземат решенията си за прости ежедневни неща, като дрехите и играчките си. За по-малките възрасти обаче е различно, тъй като има въпроси на сигурността и здравето.

От тази книга запомних един хубав съвет, който подхожда на всички деца и възрасти. „Като родители трябва да приемаме и негативните емоции на децата си, ако не искаме и нашето поведение да стане агресивно!“