Ако значението на историческите събития се оценява на основата на реакциите, положителни или отрицателни, които предизвикват, гръцко-турското Икономическо Споразумение от 10 юни 1930 г. с право заема отделно място в гръцката дипломатическа история на Междувоенния период, споменавайки се в съответните ръководства като повратна точка във взаимоотношенията между Атина и Анкара.

Честен и исторически необходим компромис според неговите поддръжници, едностранна отстъпка на конвенционно защитени права според неговите критици, Икономическото Споразумение остава и до днес спорен въпрос.

Споразумението, което регулираше неуреденостите, произтичащи от прилагането на Лозанската конвенция за размяна на населението, неизменно включваше жертва от страна на Гърция, поне на икономическо ниво.

Гръцкото отстъпление обаче не беше случайна опция и не беше изцяло последствие от неблагоприятната преговорна позиция на Атина спрямо тази на Анкара.

То беше преди всичко резултат от външната политика, която започна Елефтериос Венизелос след изборната си победа през август 1928 г. и която имаше за основна цел гръцко-турското сближаване.

В този контекст беше очевидно, че осъществяването на плановете на критския политик би било невъзможно, ако преди това не се разрешат, по един или друг начин, неуредените въпроси, свързани с размяната на населението, и по-специално проблемът с имуществата на бежанците.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]