Краят на 20-ти и началото на 21-ви век не благоприятстваха студентите по Международни отношения, камо ли тези, които се занимават със Средния Изток.

Десетилетия преди 1990 година, политолози и техните колеги от отделната, но съседна област на Международните отношения твърдяха, че могат да анализират и, до известна степен, да предсказват развитието на обществата, интегрирайки ги в по-широк контекст на модернизация - капиталистическа, социалистическа или друг 'трети път' - и на промяна на глобалната система, тоест онази, която от началото на 1990 година се нарича 'глобализация'.

Въпреки това, историята не е изгубила способността си да изненадва, докато през последните десетилетия на 20-ти век доказа, че тази нейна магия, която забеляза блестящо Хегел, винаги е оставала жива.

Тунисият професор по социология Фрайг Стамбули ми обясняваше веднъж, докато шофираше, изпълнен с ентусиазъм около родния си град, Монастир, тогавашната резиденция на бившия президент Хабиб Бургиба, че три събития от последните години поставят под въпрос твърденията на социалната наука относно познанието за Средния Изток, но и по-общо.

(. . .) [Извадка от текста на предговора на изданието]