Грешките на анализатора могат да действат като мрежа, чрез която ще се тъче негативното на травмата. Анализираният очаква да намери отново травмата в момента, тъй като тогава, когато е станало, не е бил там.

Садизмът на анализатора среща мазохизма на анализирания и обратното. Кога и как мазохизмът става пазач на живота и кога оставя място на импулса на смъртта, като резултатът е, че успехът води до Negative Therapeutic Reaction и удря както анализатора, така и анализирания?

Кой всъщност анализира кого?