Сродството, още от 19-ти век, стана отправна точка за формирането на самата наука антропология. През 20-ти век споровете относно природата и функциите на сродството отразяват трусовете, теоретичните преосмисления и обратите в рамките на тази наука.

Днес теоретичните дискусии за сродството представляват обект на обновен интерес, тъй като, както се оказва, могат да предложат отговори на една от най-важните нагласи на нашето време, а именно разбирането на `Другия`, независимо от това как той се определя.

Тази книга предприема обиколка в историята на антропологичната теория за сродството и представя аналитично теоретичните течения, които издигнаха сродството в доминираща аналитична концепция и изследователска област с ключово значение за развитието на епистемологични модели, които определиха пътя на антропологичната наука.

Анализът на теоретичните схеми, структурните принципи и методологичните инструменти, които антрополозите създадоха, за да разберат структурата и функционирането на системите на сродство подчертава отклоненията, противопоставянията и взаимовръзките между теоретичните традиции, демонстрирайки по този начин различния научен фокус на доминиращите теоретични течения, които същевременно представляват и различни национални школи.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]