Живеещ в подножието на планината Хеликон в Беотия, някъде в средата на 8 век пр.н.е., Хезиод е най-старият poet на древногръцкия свят, наред с Омир. Той се счита за основател на гръцката теологична мисъл и е първият, който е въвел морални концепции, като надежда, справедливост и хъбристика, в своята поезия.

Неговите епични поеми са повлияни от устната йонска традиция на дактилични хекзаметри. Само три са оцелели в изцяло, а други в фрагменти.

Най-старата поема на Хезиод, Теогония, разказва за сътворението на света и на боговете, идващи от Нощта, Морето и съюза на Земята с Уран. Дела и дни е химн на Зевс, могъщия и справедлив баща на Олимпийците. Третото произведение, обикновено приписвано на Хезиод, е Щитът на Херкулес, разказващо за битката между Херкулес и Цикн, и описващо щита на както завоевателя Тесян герой.