Десетилетието на 1980-те години се утвърди като десетилетие на Културната критика в антропологията и влиянието му беше и продължава да бъде голямо. Новият елемент, който това течение наложи и утвърди, е осъзнаването, че в изучаването на едно общество всеки подход е частичен и следователно неизбежно частични са и знанията, които произлизат за конкретния всеки път 'свят'.

На базата на това убеждение, ограничаването на обхвата на подхода, както и на мащаба на възприятието, подчерта историческите и политическите контексти на частичното, повишавайки по този начин 'частичните истини' до една от основополагаещите принципи на антропологията. Така антропологичната перспектива, макар и да губи в обхват, печели в дълбочина, подобно на оценителя на скъпоценни камъни, който вижда обекта си през специален леща, която му позволява наблюдение от различни ъгли.

Примери за разнообразието и сложността на мозайката, която в крайна сметка се оказа съвременният антропологичен дискурс, представляват и текстовете, включени в тома. Текстове, които, въпреки че са написани преди повече от десетилетие, запазват до днес своята динамика и аналитична обхватност.

Географската разпространение на етнографските примери обхваща от Исландия до Мадагаскар и Меланезия, с междинни спирки Полша и Иран, но с централен ядро Гърция и Средиземно море. Някои от най-значимите съвременни антрополози участват всеки от своята перспектива в по-нататъшното развитие на горепосоченото размишление.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]