В края на 19-ти и в началото на 20-ти век австрийският Зигмунд Фройд, физиолог и психиатър, поставя с изследванията си основите на психоанализата като терапевтичен метод и революционизира начина, по който съвременният човек възприема такива понятия като съзнание и сексуалност.

В труда Азът и То (Das Ich Und Das Es), написан през 1923 година, Фройд формулира своите теории за психодинамиката на Аз-а, Суперегото и То, които са били от съществени значения за развитието на психоаналитичната теория.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]