Наистина имаше статуя на Ханс Кристиан Андерсен, наполовина потопена във водите на пристанище? Имаше ли също и дете, което се очарова от приказките и беше разочаровано от живота? И какво се случи в онази вечер на рождения ден на великия датски разказвач?
Разказвачите от целия свят, се казва, могат да потвърдят тази невероятна история. Както, разбира се, може да я потвърди и онова дете, което видя с собствените си очи всички онези чудеса, които се случиха. Много хора, разбира се, ще продължат да не ѝ вярват, като твърдят, че няма смисъл да се дава много голямо значение нито на статуите, нито на децата, нито, разбира се, на приказките.
Но всички останали... след като научат историята, със сигурност ще се закълнат, че и те самите са я преживели. Вдъхновено от историята на статуята на великия датски разказвач, сътворена от скулптора Йенс Кальсйот и потопена във водите на пристанището в Оденсе.
Прочети откъс
Полупотопен във водата, на края на пристанището на родния си град, се намираше статуята на Ханс Кристиан Андерсен. Много хора спираха и я гледаха с учудване. Някои клатеха неодобрително глава. Други се смееха – вероятно от неловкост. Някои мърмореха, че скулпторът, който е направил тази статуя, искал по този начин да протестира пред властите. Много от тях я снимаха. И после всички те… продължаваха по пътя си.
Но имаше и онова дете… То вярваше, че статуята е там, защото Андерсен, когато е живял, е обичал много, освен децата, и приказките, и водата. Както и то самото.
