[...] Тези речи на нашия незабравим старец Дионисий не са написани в стила на добре познатите речи на проповедниците от последните шестдесет години, с обичайните характеристики на задължителство, социология, формално благочестие, реторика или литература. Тези речи, както самият автор пише в подобен том от речи, са само "въведителни глави на вярата", според казаното от св. Кирил Йерусалимски. Свещеният автор има за цел да направи словото на Евангелието разбираемо, да насочи читателя да разбере неговото съдържание, така че да бъде педагогически насочен по пътя на спасението.

Основните характеристики на писмените текстове на блажения архиепископ Дионисий, които се четат и слушат по радиото и които съставят този том, са следните. Първата е Христоцентризмът, това е, че Христос е началото и краят за християните, че Той е Учител, Спасител и Изкупител, че Той е светлина, истина и живот на християните. Втората е Църквата, която като ковчег на спасение приема, грижи се и спасява верните чрез благодатта и дара на своите свети тайни, които Господ учреди. Ранното християнско проповедничество и послание, че "извън Църквата няма спасение", което беше одобрено от всички последващи съборни и патристически традиции, е проникващо в богословските, пастирските и църковните писания и в текстовете "На крилата на ветровете" на блажения Дионисий от Козани. Цялата структура на писането се основава на учението на Отците на Църквата, адаптирано към съвременната реалност и чрез което се определя, че съществуването и предназначението на човешкото съществуване е спасение в Христос Исус.

(от предговора на Митрополит Антим от Солун)