Тези упражнения за четене на музика бяха написани с цел да попълнят пропуските и слабостите, които традиционният метод на солфежа, за съжаление, представя.

Основната проблема с различните методи на солфежа е, че дори след години практика, те не заточват в достатъчна степен възприятието на първите и основни елементи на компонентите на всяка тонова единица - независимо дали са традиционни мелодични линии и акорди или нови конструкции, съставени от последователности или съгласия на тоналности. Тези първи и основни елементи са интервалите.

Въпреки че традиционните методи често включват изучаването на интервалите като основа на упражненията, структурата на упражненията е такава, че интервалът губи своята значимост до такава степен, че дори присъствието му не се осъзнава осъзнато, което напълно ослабва неговата функционалност в процеса на музикалното възприятие и четене. Това се случва, защото степента на "мелодичност" на упражненията е толкова висока, че те се възприемат и усвояват от учениците като единици, по-малки или по-големи, и в крайна сметка като музикални произведения, което води до липса на осъзнаване на прогресията от един тон към друг, която води до разбирането на единицата.

И точно тази прогресия "от един тон към друг" е същността и основата на всяко музикално четене, а тази прогресия се улеснява от разпознаването и способността да се изпълни правилно "от един тон към друг" разстояние, т.е. интервалът. Затова правилният процес на музикално четене е незабавното, възможно най-автоматично възприятие, вътрешно усещане и съответна способност да се изпълняват интервалите между тоналностите, които образуват единица.

Затова упражненията в този метод използват композиции от интервали (систематично подредени от най-простите и лесни до най-сложните и трудни) с ограничена мелодичност, в традиционния смисъл, и с метод, който води директно до тяхното осъществяване и автоматизация на разпознаване-усещане-изпълнение, което, както вече беше споменато, е основата на четенето.

В последователността на упражненията, ново въведените интервали, както и ритмичните модели, се комбинират с тези, които вече се познават от предишни упражнения. Меренето на ритъма се извършва с традиционните движения на (дясната) ръка, съответстващи на частите на такта. Скоростта на четене (музикален темпо) не е определена, но трябва да бъде във връзка с лесното разпознаване на интервалите. Поради това тя ще бъде бавна в началната фаза и по-късно по-бърза.

Упражненията трябва да се извършват първоначално без инструментално съпровождение.

Въпреки това, е позволено да се провери правилното изпълнение на упражнението с помощта на инструмент, при условие че тази проверка не улеснява четенето.

Очевидно е, че предпоставка за музикалното четене е точното познаване на музикалната нотация и теорията на интервалите, които съставляват предмета на чисто теоретични помощни средства.

Накрая, тези упражнения трябва да служат като модел за учителя и като пример за импровизация на подобни упражнения, които ученикът или учениците трябва да четат от пръв поглед (прима виста), но също така с които трябва да се прави и музикална диктовка, за да се довърши заточването на способността за четене и слушане.