Съдържа:

Амилаза: Ензим, който разгражда нишестето (въглехидрат) и гликогена в храната до прости захари.

Липаза: Ензим, който разгражда мазнините до мастни киселини.

Протеаза: Ензим, който има способността да разгражда протеините.

Глюкоамилаза: Ензим, който разгражда специфични въглехидрати, малтоолигосахариди (например малтодекстрини), до глюкоза.

Целулаза: Ензим, който разгражда целулозата, която се съдържа в (растителните) диетични фибри.

Лактаза (β-галактозидаза): Ензим, необходим за разграждането на лактозата (въглехидрат [захар], намерен в краве мляко). Лактазата разгражда захарите в млякото до по-прости форми, които могат да бъдат абсорбирани в кръвоносната система. Хидролизата на лактозата се катализира от ензима β-галактозидаза, който е специализиран в хидролизата на β-галактозидни връзки.

Инвертаза: Ензим, който катализира хидролизата (разграждането) на захарозата (обикновената захар) до фруктоза и глюкоза, обикновено под формата на инвертна захар.

Малтаза: Ензим, който катализира хидролизата на дисахарида малтоза до глюкоза.

α-галактозидаза: Специализиран ензим, който хидролизира гликопротеините и гликолипидите, съдържащи α-галактозидни връзки.

Фитаза: Ензим, който разгражда фитиновата киселина. Фитиновата киселина е основната форма на съхранение на фосфор в много растителни тъкани, особено в различни видове житници (пшеница, ориз, ечемик и др.) и бобови растения. В тази форма фосфорът не е биодостъпен поради липсата на ензима фитаза, който освобождава фосфора от молекулата. Това е важен ензим за хората, тъй като нашите тела не могат да го произвеждат.

Ксиланаза: Ензим, който разгражда линейния полизахарид β-1,4-ксилан до ксилоza, така че се разгражда хемицелулозата, която е основна съставка на клетъчните стени на растенията.

Хемицелулаза: Ензим