«Интересът към Макиявели винаги се възобновява в момента, когато се предвещават бури, защото той е този, който знае как да философства в бурни времена. И ако го прочитаме отново днес, е защото има причина за безпокойство. Той се завръща: събудете се».

«Макиявели е пробуждащ, защото е писател. Пише, като потапя химикалката си в раната. Пише, за да върне отново живота не на блясъка на думите, а на истината на нещата». Патрик Бушерон

Макиявели се чете непрекъснато от смъртта си през 1527 година. Но какво знаем за него освен макиавелизма, това колективно безпокойство към злото в политиката? За да търсим човека зад маската, която го деформира, преди всичко трябва да изведем противоречията, които мъчат този пламтящ дух на флорентинската Ренесанс: създателя на „Княза“ и човека на действието, грубия поет и хумориста, човека, който черпи вдъхновение както от художниците, така и от механизма на човешките страсти и интереси.

Нима мъдростта на Макиявели в крайна сметка се намира в „фината изкуство на игривото предизвикателство“?

«Но, тъй като намерението ми е да напиша нещо полезно за всеки, който е в състояние да разбере, ми се стори по-полезно да достигна до истинската истина на нещата, отколкото да остана в фантазията си». Н. Макиявели, „Князът“