Абстрактното експресионистично движение, което се признава като първото американско художествено движение с глобално влияние, се характеризира с не-репрезентативната употреба на цвета като средство за лична изразност. То се появява в Съединените щати през 40-те години на 20-ти век, с основни представители Джаксън Полък, Филип Густон, Робърт Мадъруел, Марк Ротко и Вилем де Кунинг.

Абстрактното експресионистично движение поражда много различни стилистични течения, с две особено изпъкващи подкатегории: живописта на действието, представена от де Кунинг и Полък, и живописта на цветното поле, станала по-известна благодарение на Ротко. Абстрактните експресионисти се стремяха да предадат емоции и идеи чрез създаването на знаци, форми, текстури, нюанси и особеното качество на ударите с четка. Движението предпочиташе големи платна и прегръщаше ролята на случайност или инцидент.

Тази книга включва произведения на 20 централни художници на абстрактното експресионистично движение и представя това конкретно движение, което пренесе центъра на тежестта на изкуството от Париж в Ню Йорк, оставайки за много хора златен момент в американското изкуство.