През ноември 2019 г. Пол Б. Претийадо говори пред 3500 психоаналитици на годишната конференция на Училището на Фройд в Париж. Той застава срещу професията, която го възприема като психически болен човек, страдащ от гендерна дисфория, и започва речта си, черпайки вдъхновение от "Доклад до една академия" на Кафка, в който един маймуняк обяснява на научен конгрес как, за да оцелее в човешкото общество, е бил принуден да се затвори в клетката на човешката субективност, да се потопи в тъгата и алкохолизма.

Говорейки от собствената си "метаморфизирана" клетка, Претийадо се опитва да покаже, че сме в период, в който се променя епистемологичният модел на половата разлика и следователно научните инструменти и основните концепции на психоанализата са в дълбока криза. Тази криза разкрива историчността и съответно относителността на психоаналитичните понятия, както и дълбоките им връзки с патриархата и колониализма.

Претийадо призовава за радикална трансформация на психиатричните и психоаналитичните дискурси и практики, подкрепяйки нова епистемология, която ще приема множеството на телата, без да ги редуцира до изключителната им хетеросексуална репродуктивна способност и без да легитимира хетеропатриархалното и колониално насилие.