Книгата се занимава с темата за възприемането и отношението към византийските паметници през първия век от основаването на гръцката държава.

Изследва представителни интервенции за рехабилитация на византийски паметници в Гърция и критично анализира теоретичните реставраторски принципи и практиките, които са били прилагани.

Записва еволюционния път на действията, както на новогръцката държава, така и на неправителствени организации, за спасяването на византийското наследство и изследва идеологическия и културен контекст, свързвайки го с европейската мисъл.

Подчертава начина, по който подобряването на византийското наследство в Гърция влияе на действията за защита, спасяване и рехабилитация на византийските църковни паметници.

Изследването се основава на богато архивно материало, което се публикува за първи път и представлява съществен принос както в изследването на историята на нашето културно наследство, така и на европейските рестаурации.